Съгласието с другия не е поражение, а път към достигане на онова, което ви обединява. Често и двете страни имат множество цели, които са общи, но поради особеностите на човешката психика се фокусират в спора единствено върху онова, което ги разделя.

Безсмислено е да влизате в спор, ако не сте готови да чуете аргументите на другата срана. Не позволявайте разговорът да се фокусира единствено върху различията и при всеки удобен случай го връщайте на полето на общия интерес, т.е там, където възгледите ви съвпадат. Така непременно ще стигнете до резултат, който е напълно удовлетворителен за двете страни и, което често е още по-важно, ще оставите обезоръжаващото усещане у другия, че Вие сте необикновено проницателен и диалогичен човек, който си струва да бъде търсен за съвет(и) в критични моменти. Иначе казано, вместо да оставите зад гърба си враг, след спора ще се сдобиете с фен и поддържник за Вашите каузи в бъдеще.

Използвйте мощното оръжеи на съгласието дори тогава, когато не приемате аргументите на другия. Изслушайте го спокойно и когато възразявате, използвайте фрази като: "Разбирам Вашата гледна точка, но ..", "Съгласен съм с Вас за това и това, но бих искал да насоча вниманието Ви и върху...", а също и: "Съгласен съм, но Вие пропускате, че ..." и т.н.